Необходими документи за вписване в Регистъра на осиновяващи по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК
· Лице с обичайно местопребиваване в чужбина, което желае да осинови дете с обичайно местопребиваване в Република България, подава молба до Министерството на правосъдието чрез централния орган или чрез акредитирана организация за международни осиновявания.
· Молбата може да бъде изготвена и от централния орган или от акредитираната организация и съдържа:
1. кратко представяне на осиновяващия - име, гражданство, номер на документ за самоличност, дата и място на раждане, държава по обичайно местопребиваване и адрес;
2. кратка история на семейството на осиновяващия;
3. информация за икономическото и социалното положение на осиновяващия;
4. информация за здравословното състояние на осиновяващия и членовете на неговото семейство;
5. информация за централния орган, акредитирана организация в държавата по обичайното местопребиваване на осиновяващия и акредитирана организация в България.
6. характеристики на детето, което желае да осинови, в съответствие с разрешението за осиновяване, включително особености в здравословното състояние и/или развитието, които осиновяващият приема;
7. мотиви относно осиновяването;
8. дата и подпис.
· Към молбата се прилагат:
1. разрешение за осиновяване на дете съгласно правото на държавата по обичайното местопребиваване на осиновяващия;
2. документ, издаден от компетентен орган, удостоверяващ, че решението на българския съд за осиновяване ще бъде признато в държавата по обичайното местопребиваване на осиновяващия;
3. документ, издаден от компетентен орган, удостоверяващ, че осиновяващият не е лишен от родителски права;
4. социален доклад;
6. документ за съдимост на осиновяващия;
7. удостоверение за сключен брак;
8. Договор ;
10. Пълномощно;
11. копие на документ за самоличност;
12. документ за платена държавна такса по .
13. удостоверение за сключен брак.
· Всеки документ от чужбина се представя в оригинал и в превод на български език, заверен от българското посолство или консулство в съответната държава. Документ, изготвен на територията на държава, страна по Конвенцията от 5 октомври 1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (ратифицирана със закон, ДВ, бр. 47 от 2000 г.) (ДВ, бр. 45 от 2001 г.), с поставен апостил, се представя в оригинал и в превод на български език, заверен от Министерството на външните работи на Република България.